Jacob Collier

Нарастващата серия от видео клипове на Джейкъб Колиър в "YouTube" са първото нещо, благодарение на което той се превърна в звезда, и което привлече вниманието на Куинси Джоунс. В албума "In My Room" от 2016 г., който спечели и награди "Грами", и награда на "Jazz FM", Колиър пя, свири и издаде напълно самостоятелно. А всичко това той направи в детската си стая. "In My Room" доведе до сътрудничество с Хърби Хенкок и Ханс Цимер, изпълнения с подкрепата на Фарел, участие в "TED", в "BBC Prom" и много други. След извършването на този удивителен гамбит, той решава, че иска да отправи поглед към световната сцена и да допусне музиката и музикантите, които са му повлияли, да вземат участие в голяма част от песните, които той пише.

На 01.01.2018 г., Джейкъб се събужда в Лондон и се захваща с тежка задача, а именно композиране на оркестрова музика за първи път, давайки си едва четири седмици за да завърши целия албум преди полета си за Холандия, където да запише песните с "Metropole Orkest". Това е едва първият ден и началото на работата за предстоящата година, изпълнена с нови музикални приключения за британския певец, мулти-инструменталист и продуцент - вундеркинд

– зората на дълбок период на музикален диалог и откритие, което сега е в състояние да заслепи света.

Онази сутрин, Колиър започва да прави "Djesse", албум състоящ се от четири цикъла, съставени изцяло през 2018 г. с приноса на световни звезди, провокирали музикалното му вдъхновение. Това е един от най-смелите звукозаписни проекти, появили се това десетилетие от някого, който вече е затвърдил себе си като един от най-смелите и наелектризиращи музикални умове. "Djesse" е световно чудо.

"Никога не съм планирал да запиша албум, състоящ се от четири части, но се получи така, че имаше толкова много музика, която исках да запиша в този момент, че просто го направих" – разказва Колиър, смеейки се. "Винаги съм бил голям привърженик на това да се гмурна в най-дълбоките води относно нещо, което не разбирам особено, и да направя нещото да се случи. Впечатляващо е да видиш колко често, когато се впуснеш в "нещото" и направиш необходимото, се случва нещо магическо."

Да вземем например "Everlasting Motion", възторжен ритмичен център на първото издание на "Djesse". В продължение на години, музикално "всеядният" Колиър е изучавал "Гнава", духовна музика с безмилостно ударно звучене идващо от Северна Африка. Той обичал хипнотичните ритми и начинът, по който се разгръщат вокалите в безкрайни ленти. Колиър искал да си сътрудничи с Хамид Ел Касри, съвременен марокански майстор на жанра. Той поразпитал и намерил имейл адрес, изпратил писмо разказващо за предисторията и проекта. Минали около три месеца. Колиър напълно се отчаял относно контакта с Ел Касри, приемайки, че или имейл адресът не бил актуален, или че една от мароканските легенди просто няма интерес към неясен проект.

Но изведнъж пристигнал възторжен отговор: "Ела до Мароко и ще правим музика". Колиър си резервирал билет за полет и час в звукозаписно студио в Казабланка, където прекарал 24 часа, записвайки с Ел Касири, и разговарял с един от настоящите "източници" относно историята на жанра "Гнава". Той си тръгнал с новата информация и с лъчисто парче от многоезичен поп, където струните, хорните и баса тържествено танцуват. Това е величествен момент на премахване на граници, положително утвърждаване на централния поглед на албума "Djess" на Колиър.

С една дума и една песен, това е историята на "Djesse". (Името на албума, с произношение: "Джес", е екстраполация на инициалите на Колиър, въпреки че самият той не е главен герой на епопеята.) В тези четири албума – всичките написани, построени и продуцирани от Колиър – той прилага необикновения подход към подредбата и хармонията, който му спечелват признание още през младежкия му период в "YouTube", и ги свързва с артистите, които открива. По време на работата си, той пътува от Лос Анжелис до Ню Йорк, от Токио до Казабланка, от Нашвил до Аби Роуд, с преносим вариант на домашното си студио. Документирайки година от живота на Колиър и на музикалната му любов, "Djesse" е значимо свидетелство за творческо изследване и сътрудничество.

В първото издание, негов ключов сътрудник е "Metropole Orkest", 70-годишният датски ансамбъл, чиито изпълнения притежават младежка самоувереност и енергия. Ръководен от диригента Джулс Бъкли, "Metropole" продължава отново и отново да си представят как могат да звучат модерни симфонии, и как би трябвало да бъдат изсвирени. Успоредно с Колиър, те анимират гласовете на Ел Касири, на "а капела" групата "Take 6" и възторжения дух на певицата Лора Мвула. Чуваш как Колиър намига буден през великолепната вокална алборада, след което отстоява своя отличителен глас като аранжор и оркестратор, където ансамбълът се превръща в нови крайници, с които създава движение и хармония. "Бъди в движение / остани неизречен", пее той отново и отново. "Ако съм разбит / пази ме отворен". Носещи се балади, класически красоти, електронни "R&B" мелодии, както и кавър на "All Night Long", които се люлеят от Южна Америка до Южните щати, събрани в седем минути, които препускат през миналото за миг.

И това е само началото. В следващите издания, се появяват и различни структури, теми и звуци, които ще бъдат изследвани също толкова удивително. Джейкъб си представял "Djesse" като голямо пътуване през времето и пространството, а изданията следват неговия път. В допълнение, в четвъртините участват почти две дузини сътрудници, от поп звезди и автори на фолклорни песни, до майстори на китарата и соул певци. Колиър стои гордо в центъра на всичко това като писател, продуцент, организатор и певец, поставяйки себе си в разговор с огромния музикален свят.

"Аз се отнасям към това като към голям пъзел. Парче по парче, всичко се събира заедно", казва той. "Идея като тази не може да се осъществи без вманиачаване дори по време на всеки един самолетен полет, всеки ден, всяка нощ, оставащ буден, за да измислиш как всичко това да се напасва. Вместо просто четири стени, този път стените на стаята ми са планетата Земя. Имах възможността да повикам много стаи в моята стая."

Във време на политически смут, предположението е, че артистичният отговор трябва да съдържа злъч и язвителност, че повдигнатият юмрук от злобен пънк, тъжен фолк или настоятелен хип-хоп, ни инструктират как най-добре да излъчваме нашия гняв и как най-добре да го организираме. "Djesse" не е отхвърляне на тази идея, колкото алтернатива, която се взира в тъмнина с неудържима светлина, универсален екстаз. По време на тези четири издания, Джейкъб Колиър не просто прегръща глобализма и се разграничава от фалшивото уважение. Той го изживява, пее за него, аранжира песни, които се борят за нещо – музиката и нейната сила, които ни напомнят за общата между всички ни връзка, която имаме, за радостта, за болката и за хуманността да бъдем живи изобщо.